Адолф Хитлер

Адолф Хитлер е роден на 20 април 1889 г. в Бранау ам Ин, малък австрийски град близо до австро-германската граница. След като баща му, Алоис, пенсиониран като държавен митнически служител, младият Адолф прекарва по-голямата част от детството си в Линц, столицата на Горна Австрия. Не иска да върви по стъпките на баща си като държавен служител. Алоис умира през 1903 г. и Адолф преследва мечтата си да бъде художник, въпреки че е отхвърлен от Виенската академия за изящни изкуства. След като майка му Клара умира през 1908 г., Хитлер се премества във Виена, където събира жива живописна природа и паметници и продажба на рисунки. Самотен, изолиран и ненаситен читател, Хитлер се интересува от политиката през годините си във Виена и развива много от идеите, които ще оформят нацистката идеология.

През 1924 г., докато е в затвора за държавна измяна, Хитлер започва да пише това, което по-късно се счита за една от най-опасните книги в света. Mein Kampf („Моята борба“), който първоначално е бил публикуван в два тома (1925, 1927), Хитлер описва живота си и представя своята расистска идеология; той твърди, че е станал „фанатичен антисемит“, докато е живял във Виена. Макар първоначално да имаше ограничен успех, популярността на Mein Kampf нараства, както и на Хитлер и нацистите. Библията на национал-социализма беше препоръчана за четене в Германия, а от 1939 г. бяха продадени повече от пет милиона копия. След смъртта на Хитлер работата е била забранена в Германия и други страни, а германската провинция Бавария, която притежава авторските права, отказва да предостави права за публикуване. Някои чуждестранни издатели обаче продължават да печатат произведението, а през 2016 г. влизат в публичното пространство след изтичане на авторското право. Дни по-късно в Германия за първи път от 1945 г. е публикуван силно анотиран Mein Kampf.

През 1939 г. шведският законодател номинира Хитлер за Нобеловата награда за мир. Макар да го смяташе за шега, малцина го намериха забавно. Вместо това тя създаде вълнение и номинацията бързо бе оттеглена. Не че Хитлер би искал - или дори можеше да приеме - наградата. През 1936 г. немският журналист Карл фон Осиецки, вокален критик на Хитлер, е обявен за носител на наградата за мир от 1935 година. Жестът се възприемаше като порицание на нацизма и „обида” за Германия. В резултат на това Хитлер забранява на всички германци да приемат Нобелова награда и създава като алтернатива германската национална награда за изкуство и наука. Тримата германци, които впоследствие са спечелили Нобелите по време на Третия райх, били принудени да откажат наградите си, макар че по-късно получават дипломите и медалите.

Опитайки се да изградят майсторска „арийска“ раса, нацистите бяха известни с насърчаването на политиката, насочена към здравето. Така че, може би не е изненадващо, че Хитлер е бил трезвен, непушач и вегетарианец. Въпреки това, здравословните му навици бяха подкопани от предполагаемата му употреба на опиати. Според последните изследвания, през 1941 г. неговият личен лекар, Теодор Морел, започва да му инжектира различни лекарства, включително оксикодон, метамфетамин, морфин и дори кокаин. В действителност употребата на наркотици е била преобладаваща в цялата нацистка партия, а на войниците често се даваше метан преди битката. Близо до края на живота си Хитлер беше склонен да се тресе и докато някои признаваха това за болестта на Паркинсон, други предположиха, че това е оттегляне от наркотици, което дотогава е трудно да се получи.

Може би подхранван от по-ранната си бедност, Хитлер изглеждаше решен да натрупа лично богатство. Голяма част от парите му идват от предсказуеми източници - източване на държавни пари и приемане на „дарения“ от корпорации. Въпреки това, той също се заел с по-креативни схеми. След като стана канцлер, той нареди на правителството да закупи копия от своя Mein Kampf, за да даде като държавни сватбени подаръци на младоженците, което доведе до тежки възнаграждения за Хитлер. Освен това той отказва да плати данъка върху доходите. Той използва огромното си богатство, което според някои е било около 5 милиарда долара, за да натрупа обширна колекция от изкуства, да си купи фини мебели и да придобие различни свойства. След войната имотът му бил даден на Бавария.