Технологии

Когато войната започна, самолетът беше сравнително нов като инструмент на войната. Как да го използват ефективно означаваше рязка крива на учение и някои от най-великите изобретения, които влиаят на начина, по който днес летим по света. Огромно внимание в Обединеното кралство беше поставено върху командването на бомбардировачите, особено защото в началото на войната това беше единствената част от британските въоръжени сили, способни да се откажат от Германия. То даде на нацията надежда, във време когато имаше малко. За това имаше висока цена за заплащане и шансовете военнослужещ на бомбардировач да преживее войната беше по-малък от този на пехотинец от Първата световна война. От 125 000 британски летателни екипажи, които са служили, поразителни 55,573 души са били убити в действие. Един от най-належащите проблеми е да се мине със самолети до и от целта безопасно, като същевременно се повишава точността. В началото на войната нямаше навигационни системи и много екипи от бомбардировачи бяха безцеремонно изчезнали, като изцяло липсваха областите, които би трябвало да атакуват. Това беше още по-трудно от решението на бомбардировач да лети само през нощта, при мисълта, че е по-безопасно от летните набези през деня. За да помогнат на екипажите, бяха създадени няколко навигационни системи. За точното сляпо бомбардиране бяха използвани системите „Oboe“ и „Gee-H“ (радио-базирани системи), само че те могат да се използват само от няколко самолети наведнъж. Това ги ограничаваше да използват "силата на следотърсача", която използва специални самолети, за да изпусне стрелба с цел да подобри точността за останалите бомбардировачи....За всички останали, GEE влеиза в игра. GEE е била навигационна система, измислена от Робърт Дипи, предназначена да бъде използвана от множество самолети. Системата работи с три базови станции, излъчващи редовни интервали. Главна станция изпраща един импулс, след това първият сигнал изпраща един импулс една милисекунда по-късно, последван от 1милисекунда по-късно от главния, изпращащ двоен импулс, и накрая вторият сигнал изпраща един импулс 1милисекунда по-късно. Цялата система се повтаряше на всеки 4 м. Приемането на оборудването на борда на самолета показваше импулсите от трите станции като блиц на осцилоскоп. Тъй като времето между импулсите беше строго регламентирано, оборудването на дисплея щеше да даде разликата във времето между приемането на всеки импулс и по този начин разстоянието от всяка станция. Хиперболните диаграми помогнаха на навигатора да загради позицията на самолета. Всяка хиперболична линия показва постоянна разлика във времето за главната и сигналната станция. Използвайки това, навигаторът може да търси пресечната точка на двете хибербола, представляващи подчинените станции, за да изработят позицията. С обхват от около 400 мили (точността е била в рамките на една миля в далечни разстояния над Германия), системата не беше точна. достатъчно, за да се използва за сляпа бомбардировка, но това беше достатъчно, за да накара бомбардиращия поток в правилната посока и да изведе самолетите в вражеска територия, където ще успеят да намерят прицелните огньове, паднали от пътеводителите. Системата се състоеше в това, че не се изисква от бомбардировачите да носят каквото и да е излъчващо оборудване - за разлика от "Oboe" и „Gee-H“ - което означава, че германците не могат да открият бомбардировачите, използвайки оборудване за откриване. Нито можеха да използват сигналите, за да намерят мястото, където щеше да дойде нападението. След войната Дипи се премести в САЩ, където работи по наследствената система, LORAN (LOng RAnge Navigation), която имаше разстояние от 1200 мили. Тази навигационна система, базирана на радио, е използвана в цял свят заедно с навигационната система на базата на VOR и едва наскоро е преустановена поради популярността и повишената точност на GPS. Въпреки това, има кампании за възстановяване на средствата в системата LORAN, така че да може да се използва като резервно копие, ако GPS се провали. От желанието на командването на бомбардировачите да нанесе удар в Германия дойде първата радионавигационна система и началото на модерната точна навигация.