България повреме на войната

Някои опити за формиране на съпротива бяха направени от аграрни лидери, когато България се присъедини към "Axis". След като Германия нападна Съветския съюз, Българската комунистическа партия пое инициативата вътре в страната. До последния етап на войната, тактиката на съпротивата подчертаваше саботажите и операциите на малките групи. Изчислено е, че около 10 000 души са участвали или подкрепили съпротивата, което я прави най-голямото движение сред съюзниците в Германия. Политически комунистите се стремят към сътрудничество с други опозиционни групи, а през август 1943 г. се формира Отечественият фронт, съставен от комунисти, леви аграри, звено, социалисти и някои независими политически фигури. Влиянието на фронта нараства с влошаването на военното положение на Германия....Много българи очакваха от цар Борис да се раздели от германския съюз, когато обстоятелствата позволяват това. На 28 август 1943 г., точно след бурната среща с Адолф Хитлер в Берхтесгаден, Германия, царят претърпява фатален инфаркт. Тъй като синът му и наследникът Симеон II е бил само на шест години, Филов създава регентски съвет, оглавяван от него и назначава ново правителство при Добри Божилов, който остава верен на германския съюз. През май 1944 г., изправен пред продължаващия немски колапс и строгите съюзнически заплахи, че съюзниците на Германия ще бъдат строго наказани, Божилов подаде оставка. темпо. В края на август внезапната капитулация на Румъния, която доведе съветските войски до Дунав месеци преди тях, създаде паника в София. Когато опитът на Багрянов да провъзгласи българския неутралитет е отхвърлен като недостатъчен от Великобритания и Съветския съюз, премиерът подаде оставка и на 2 септември 1944 г. е заменен от Коста Муравьев от Аграрния съюз. за да се раздели с Германия, Съветският съюз обявява война на България и влиза в страната без противопоставяне. Едновременно с това Отечественият фронт започна подготовката за преврат. На 8 септември Муравиев обявява война на Германия; въпреки това, военните сили, организирани от Звено, заемаха ключови точки в София и свалиха правителството на Муравиев в името на Отечествения фронт. Кимон Георгиев от Звено става новият премиер и търси незабавно примирие със съветското командване.

Съюзът на Борис с Германия

След началото на Втората световна война България обяви неутралитет. Цар Борис обаче назначи ново правителство под прословутия германофил Богдан Филов и постепенно се приближи към германската орбита. Това е особено валидно, след като Германия и Съветският съюз, след това свързани с германско-съветския пакт за ненападение, принудиха Румъния да възстанови южната Добруджа в България през август 1940 година.

Желанието за териториална експанзия за сметка на Югославия и Гърция и очакването на немска победа накараха Борис да се присъедини към "Axis" на 1 март 1941 г. Германските войски използваха България като база, от която да атакуват Югославия и Гърция. В замяна на българските войски беше разрешено да окупират гръцка Тракия, Югославска Македония и част от Сърбия.След германското нахлуване в Съветския съюз и японското нападение срещу Съединените щати, България се поддаде на германския натиск да обяви война на Великобритания и Съединените щати, което е само символично значение, но цар Борис избягва да се присъедини към войната срещу Съветския съюз. Страхувайки се, че това ще доведе до обществени вълнения. България не е изпращала войски на фронта и е била относително недокосната от военните операции до лятото на 1943 г., когато бомбардировачите на съюзниците започнали да атакуват железопътни и промишлени центрове.

Защита на българските еврей

През 1941 г. в България е приет антисемитско законодателство под германски натиск да приеме нещо подобно на законите на Нюрнберг. Законодателството обаче срещна вълна от протести и никога не се прилага стриктно. В началото на 1943 г. правителството се придържа към германските искания за тайно депортиране на небългарски евреи от окупираните територии, които не са били включени в България в концентрационния лагер в Треблинка (Полша). За март 1943 г. беше насрочено и тайно депортиране на евреи от България, но заместник-председателят на Народното събрание Димитър Пешев успя да принуди правителството да го отмени. Четиридесет и трима членове на мнозинството подкрепиха резолюция в парламента в защита на българските евреи, което беше подкрепено от мнозина от социалните слоеве. В края на май, въпреки натиска на нацистите, цар Борис отмени заповедите за депортиране на българските евреи.

Съюзът на Борис с Германия

Защита на българските еврей

Българската съпротива срещу Алианса на Axis