Уинстън Чърчил

Уинстън Чърчил, пълно име сър Уинстън Леонард Спенс Чърчил, е роден на 30 ноември 1874 г., дворец Бленхайм, Оксфордшир, Англия - починал на 24 януари 1965 г., Лондон,Той е британски държавник, оратор и автор, който като министър-председател събира британците по време на Втората световна война и доведе страната си от ръба на победата до победа. След сензационно издигане в националната политика преди Първата световна война, Чърчил придобива репутация на нестабилна преценка в самата война и през следващото десетилетие. Политически заподозрян в последствие, той беше самотна фигура, докато отговорът му на предизвикателството на Адолф Хитлер го доведе до ръководството на национална коалиция през 1940 г. С Франклин Д. Рузвелт и Йосиф Сталин той оформи стратегията на Съюзническите държави през Втората световна война и след разпадането от съюза той предупреди Запада за експанзионистичната заплаха на Съветския съюз. Той ръководи Консервативната партия в офиса си през 1951 г. и остава министър-председател до 1955 г., когато лошото здраве принуди оставката му.

Чърчил е написал около 20 книги през целия си живот, първата от които подробно описва армейския му опит в Индия, Судан и Южна Африка. По-късно той пише биография на баща си, биография на първия херцог на Марлборо, многобройни томове за Първата световна война и Втората световна война, история на англоговорящите народи и един роман, в който той призовава приятелите си да не четат. През 1953 г., докато изпълнява втория си мандат като министър-председател, той получава Нобелова награда за литература за „неговото овладяване на историческо и биографично описание, както и за блестящо ораторство в защита на възвишени човешки ценности“.

Като студент, Чърчил се представяше слабо във всеки предмет, с изключение на историята и английския състав. Той е особено неспособен на чужди езици. В мемоари той описва като двучасов латински тест, който е оставил напълно празен, с изключение на името му и номера на първия въпрос, заедно с „петно ​​и няколко зацапвания“. в Sandhurst претърпява пречка, когато два пъти се проваля на изпитите за прием. С помощта на един военен учител, той най-накрая се класира за трети път, но само за кавалерийския клас, който има по-ниски стандарти от пехотата.

В края на 19-ти век британските аристократи често се срещат с американските наследници. Една такава връзка отговаря на лорд Рандолф Чърчил, третият син на седмия херцог на Марлборо, с Джени Джером, родена в Бруклин дъщеря на богат финансист. Двойката има две деца: Уинстън през 1874 г. и Джак през 1880 г. Въпреки това, връзката очевидно се разваляше и Джени често отсъстваше. Тя остана в Англия след смъртта на лорд Рандолф през 1895 г. и щеше да се ожени още два пъти, и в двата случая на мъже на две десетилетия - младши.

След като завършва Сандхърст, Чърчил си тръгва от армията и пътува до Куба, където докладва за въстание за лондонски вестник. Впоследствие той е служил като военен кореспондент и военен офицер, тогава е разрешена двойна роля в Индия, Судан и Южна Африка. След като пристигнал в Южна Африка през 1899 г., неговият брониран влак бил засаден от бурите, потомците на холандски заселници, които се борели с британците по това време. Чърчил бил заловен и заминал до затворнически лагер, от който той скоро избягал, като през нощта се прокраднал по стената, дори когато двама от неговите затворници се върнали назад. Без точен план, Чърчил за щастие се натъкнал на къщата на британски мениджър на въглищни мини, който го скрил в шахта за три дни и след това го изпратил във вълнен камион в Мозамбик. Оттам Чърчил хванал кораб обратно в Южна Африка и се втурнал към фронта като новооткрит герой.